Не мога да забравя твоите очи,
прозрачни са като стъкло
и знаеш ли, през тях личи,
твоята мъка, твоето тегло.
Не мога да забравя твоята усмивка блага,
тъй искрена и нежна от сърце,
дори през болката и без да се налага,
благодарност се изписа на твоето лице.
Не мога да забравя твоята ръка,
която за кураж държах
и не знам как случи се така,
че нямаше го вече онзи страх.
© Ралица All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
