Не мога
Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър,
на който са привързали - Нозете,
към лодката на тръгващото Лято,
преди дори - и Май да е изтекъл!
Защото - мойто Слънце е студено,
а сбръчкана от Грубост е душата,
объркана - от дългото Безвремие
и Думите, за жалост – непонятни!
Аз мога още Век да го прикривам,
в дълбоката усмивка - на Приятел,
навикнал съм - Морето, че се пие,
когато са ти Дали - само... Чаша!
Но знаеш ли, че Някога ще свърши,
щом, просто си налея - от Дъждеца
и в Дупката, в която бях захвърлен,
ще пеят вече птици... и Щурецът...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
