Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър,
на който са привързали - Нозете,
към лодката на тръгващото Лято,
преди дори - и Май да е изтекъл!
Защото - мойто Слънце е студено,
а сбръчкана от Грубост е душата,
объркана - от дългото Безвремие
и Думите, за жалост – непонятни! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up