ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
22 окт. 2012 г., 12:09

Не мога 

  Поэзия » Философская
1702 0 17

Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!


И аз - се умълчавах... като Вятър,
на който са привързали - Нозете,
към лодката на тръгващото Лято,
преди дори - и Май да е изтекъл!

Защото - мойто Слънце е студено,
а сбръчкана от Грубост е душата,
объркана - от дългото Безвремие
и Думите, за жалост – непонятни!

Аз мога още Век да го прикривам,
в дълбоката усмивка - на Приятел,
навикнал съм - Морето, че се пие,
когато са ти Дали - само... Чаша!

Но знаеш ли, че Някога ще свърши,
щом, просто си налея - от Дъждеца
и в Дупката, в която бях захвърлен,
ще пеят вече птици... и Щурецът...

© Ангел Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??