линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
23 oct 2010, 12:44

Не мога

  Poesía » Otra
1.1K 0 24

Не мога

 

Някой ден ще напиша писмо,

както правят другите хора.

Ще започва с: Как си? Здравей!

Съдиш ли своята ежедневна  умора?

 

Колко глътки щастие ти поднесе животът?

Има ли с кой да говориш, щом душата не ще да заспи?

Още ли тръпне, раздавайки милост ветрецът,

който подръпва  края на стиховете-мечти?

 

Някой ден ще излезеш ли с мен на кафе,

както правят другите хора?

Ще гъмжи тротоарът от звуци-змии,

съскащи срещу нуждата  с теб да поспоря.

 

Ще те питам: как така завъртя се светът,

сякаш палав немирник две кални следи

залепи върху чистата тъкан на нашата обич.

Някой ден ще ти пиша, нали? 

 

Днес... явно не мога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря, Сияна! Нека следваме краищата на стиховете-мечти...Попътен, Вятър!*
  • kobli (Сияна)
    kobli (Сияна)
    Хареса ми.Често ми се случва да искам да съм безсъвестно прагматична,а ми е така трудно и не успявам.
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    "Днес, явно... не мога..."
    Дращи по душата, стихът ти!
    Аплодисменти, Светлана!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    с душа и сърце написано...
    прекрасно, макар и тъжно стихотворение...докосна ме.
    сърдечно те, прегръщам, мила Светлана.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

    разкъса ли се тъканта на близостта
    на малки късчета от вчера, днес и утре
    остава всеки сам със своята си тишина,
    и любовта навярно там крещи отвътре...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0