Не мога
Не мога
Някой ден ще напиша писмо,
както правят другите хора.
Ще започва с: Как си? Здравей!
Съдиш ли своята ежедневна умора?
Колко глътки щастие ти поднесе животът?
Има ли с кой да говориш, щом душата не ще да заспи?
Още ли тръпне, раздавайки милост ветрецът,
който подръпва края на стиховете-мечти?
Някой ден ще излезеш ли с мен на кафе,
както правят другите хора?
Ще гъмжи тротоарът от звуци-змии,
съскащи срещу нуждата с теб да поспоря.
Ще те питам: как така завъртя се светът,
сякаш палав немирник две кални следи
залепи върху чистата тъкан на нашата обич.
Някой ден ще ти пиша, нали?
Днес... явно не мога.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Сияна! Нека следваме краищата на стиховете-мечти...Попътен, Вятър!*
