Не мога
Не мога
Някой ден ще напиша писмо,
както правят другите хора.
Ще започва с: Как си? Здравей!
Съдиш ли своята ежедневна умора?
Колко глътки щастие ти поднесе животът?
Има ли с кой да говориш, щом душата не ще да заспи?
Още ли тръпне, раздавайки милост ветрецът,
който подръпва края на стиховете-мечти?
Някой ден ще излезеш ли с мен на кафе,
както правят другите хора?
Ще гъмжи тротоарът от звуци-змии,
съскащи срещу нуждата с теб да поспоря.
Ще те питам: как така завъртя се светът,
сякаш палав немирник две кални следи
залепи върху чистата тъкан на нашата обич.
Някой ден ще ти пиша, нали?
Днес... явно не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Сияна! Нека следваме краищата на стиховете-мечти...Попътен, Вятър!*
