23 окт. 2010 г., 12:44

Не мога

1.1K 0 24

Не мога

 

Някой ден ще напиша писмо,

както правят другите хора.

Ще започва с: Как си? Здравей!

Съдиш ли своята ежедневна  умора?

 

Колко глътки щастие ти поднесе животът?

Има ли с кой да говориш, щом душата не ще да заспи?

Още ли тръпне, раздавайки милост ветрецът,

който подръпва  края на стиховете-мечти?

 

Някой ден ще излезеш ли с мен на кафе,

както правят другите хора?

Ще гъмжи тротоарът от звуци-змии,

съскащи срещу нуждата  с теб да поспоря.

 

Ще те питам: как така завъртя се светът,

сякаш палав немирник две кални следи

залепи върху чистата тъкан на нашата обич.

Някой ден ще ти пиша, нали? 

 

Днес... явно не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Сияна! Нека следваме краищата на стиховете-мечти...Попътен, Вятър!*
  • Хареса ми.Често ми се случва да искам да съм безсъвестно прагматична,а ми е така трудно и не успявам.
  • "Днес, явно... не мога..."
    Дращи по душата, стихът ти!
    Аплодисменти, Светлана!
  • с душа и сърце написано...
    прекрасно, макар и тъжно стихотворение...докосна ме.
    сърдечно те, прегръщам, мила Светлана.

  • разкъса ли се тъканта на близостта
    на малки късчета от вчера, днес и утре
    остава всеки сам със своята си тишина,
    и любовта навярно там крещи отвътре...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...