Не мога
Не мога
Някой ден ще напиша писмо,
както правят другите хора.
Ще започва с: Как си? Здравей!
Съдиш ли своята ежедневна умора?
Колко глътки щастие ти поднесе животът?
Има ли с кой да говориш, щом душата не ще да заспи?
Още ли тръпне, раздавайки милост ветрецът,
който подръпва края на стиховете-мечти?
Някой ден ще излезеш ли с мен на кафе,
както правят другите хора?
Ще гъмжи тротоарът от звуци-змии,
съскащи срещу нуждата с теб да поспоря.
Ще те питам: как така завъртя се светът,
сякаш палав немирник две кални следи
залепи върху чистата тъкан на нашата обич.
Някой ден ще ти пиша, нали?
Днес... явно не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Сияна! Нека следваме краищата на стиховете-мечти...Попътен, Вятър!*
