Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
11 jul 2015, 10:00

Не мога да говоря!

  Poesía
536 0 5

Не мога да говоря!
Не съм сама -

няколко дявола и една съдба -

седнали вечер зад бара. 

Не мога да говоря!

Надбягвам тишината набола.

Боса и няма тичам по росни поля

и викам от болка на воля!

Не моля за обич!

Не прося на вратата затворена.

Ти ключа ми взе, станах бездомник.

Спускам се по линия въжена.

Не зная, празник ли е или делник?

Зная - някъде в света се скита моя двойник!

Дано и той да не е бездомник!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0