Не мога да говоря!
Не мога да говоря!
Не съм сама -
няколко дявола и една съдба -
седнали вечер зад бара.
Не мога да говоря!
Надбягвам тишината набола.
Боса и няма тичам по росни поля
и викам от болка на воля!
Не моля за обич!
Не прося на вратата затворена.
Ти ключа ми взе, станах бездомник.
Спускам се по линия въжена.
Не зная, празник ли е или делник?
Зная - някъде в света се скита моя двойник!
Дано и той да не е бездомник!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
