4 oct 2011, 16:26

Не мога да се нарека поет

  Poesía » Otra
867 0 17

Пред вас заставам горда, не и млада,

разголвам си полекичка душата.

Какво очаквам - съд или награда,

или пък егото си да погаля?

 

Навярно никак не ми стиска

във мъката сама да се удавя.

Компания си търся, близка,

души раними, сродни братя...

 

Намерих ви!И давам си обет,

че ще вървя към светлината!

Не мога да се нарека поет,

но стиховете ми са от душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Повечето тук се чувстваме като теб!
  • Кирил,благодаря за коментара!
  • "Поет" не е професия, а призвание-
    чегъртани слова с цвета на кръв,
    засъхнала по пода на занданите,
    напонят ни живота ни-такъв,
    какъвто сме готови да го схванем...

    "Поет" наричат някого посмъртно,
    а приживе (все още)е "Човек"
    ...А някои песни все ще се четат!
  • Привет,Чоно и Тошко!
  • Ех, тая гордост...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...