Пред вас заставам горда, не и млада,
разголвам си полекичка душата.
Какво очаквам - съд или награда,
или пък егото си да погаля?
Навярно никак не ми стиска
във мъката сама да се удавя.
Компания си търся, близка,
души раними, сродни братя...
Намерих ви!И давам си обет,
че ще вървя към светлината!
Не мога да се нарека поет,
но стиховете ми са от душата!