4 oct 2011, 16:26

Не мога да се нарека поет

  Poesía » Otra
862 0 17

Пред вас заставам горда, не и млада,

разголвам си полекичка душата.

Какво очаквам - съд или награда,

или пък егото си да погаля?

 

Навярно никак не ми стиска

във мъката сама да се удавя.

Компания си търся, близка,

души раними, сродни братя...

 

Намерих ви!И давам си обет,

че ще вървя към светлината!

Не мога да се нарека поет,

но стиховете ми са от душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Повечето тук се чувстваме като теб!
  • Кирил,благодаря за коментара!
  • "Поет" не е професия, а призвание-
    чегъртани слова с цвета на кръв,
    засъхнала по пода на занданите,
    напонят ни живота ни-такъв,
    какъвто сме готови да го схванем...

    "Поет" наричат някого посмъртно,
    а приживе (все още)е "Човек"
    ...А някои песни все ще се четат!
  • Привет,Чоно и Тошко!
  • Ех, тая гордост...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...