4 окт. 2011 г., 16:26

Не мога да се нарека поет

866 0 17

Пред вас заставам горда, не и млада,

разголвам си полекичка душата.

Какво очаквам - съд или награда,

или пък егото си да погаля?

 

Навярно никак не ми стиска

във мъката сама да се удавя.

Компания си търся, близка,

души раними, сродни братя...

 

Намерих ви!И давам си обет,

че ще вървя към светлината!

Не мога да се нарека поет,

но стиховете ми са от душата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Повечето тук се чувстваме като теб!
  • Кирил,благодаря за коментара!
  • "Поет" не е професия, а призвание-
    чегъртани слова с цвета на кръв,
    засъхнала по пода на занданите,
    напонят ни живота ни-такъв,
    какъвто сме готови да го схванем...

    "Поет" наричат някого посмъртно,
    а приживе (все още)е "Човек"
    ...А някои песни все ще се четат!
  • Привет,Чоно и Тошко!
  • Ех, тая гордост...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...