Oct 4, 2011, 4:26 PM

Не мога да се нарека поет

  Poetry » Other
870 0 17

Пред вас заставам горда, не и млада,

разголвам си полекичка душата.

Какво очаквам - съд или награда,

или пък егото си да погаля?

 

Навярно никак не ми стиска

във мъката сама да се удавя.

Компания си търся, близка,

души раними, сродни братя...

 

Намерих ви!И давам си обет,

че ще вървя към светлината!

Не мога да се нарека поет,

но стиховете ми са от душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Повечето тук се чувстваме като теб!
  • Кирил,благодаря за коментара!
  • "Поет" не е професия, а призвание-
    чегъртани слова с цвета на кръв,
    засъхнала по пода на занданите,
    напонят ни живота ни-такъв,
    какъвто сме готови да го схванем...

    "Поет" наричат някого посмъртно,
    а приживе (все още)е "Човек"
    ...А някои песни все ще се четат!
  • Привет,Чоно и Тошко!
  • Ех, тая гордост...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...