7 ene 2011, 23:57

Не мога да тръгна

  Poesía » Otra
1.2K 0 13

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна...
Да стъпча сърцето,
да отрежа крилете
на тази любов...
Не мога да тръгна...
А дърпа ме в тъмното
и дави ме гръмкото
име... Любов...
....
Не мога да тръгна...
Дори да се върне
времето кратко
преди твойта любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!
  • До болка познато ...
  • Благодаря,Христо!
    Даниел,Красиви са думите Ви,благодаря!Не само за тях.Благодаря за разбирането.
    Бих искала да поздравя всички с любима групаЧуйте я,моля.
    http://www.youtube.com/watch?v=GlrFEL0ZTMM
  • Искрено, дълбоко и силно! Гръмкото име "любов" наистина "дави", бремето на чуждата любов тежи. Едно тръгване може да коства "стъпкване на съцето и отрязване на крилете" на истинската любов, може би така е по-добре, човек да остане със спомена и да не тръгне, дори времето да се върне. Прекрасно стихотворение!

    Към коментара на т.нареченото "его": Моля, да не се злоупотребява с името на Бог! Коментарът ви няма нищо общо с идеята, чувството и поетиката на стихотворението!
  • Чудесно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...