7 янв. 2011 г., 23:57

Не мога да тръгна

1.2K 0 13

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна...
Да стъпча сърцето,
да отрежа крилете
на тази любов...
Не мога да тръгна...
А дърпа ме в тъмното
и дави ме гръмкото
име... Любов...
....
Не мога да тръгна...
Дори да се върне
времето кратко
преди твойта любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!
  • До болка познато ...
  • Благодаря,Христо!
    Даниел,Красиви са думите Ви,благодаря!Не само за тях.Благодаря за разбирането.
    Бих искала да поздравя всички с любима групаЧуйте я,моля.
    http://www.youtube.com/watch?v=GlrFEL0ZTMM
  • Искрено, дълбоко и силно! Гръмкото име "любов" наистина "дави", бремето на чуждата любов тежи. Едно тръгване може да коства "стъпкване на съцето и отрязване на крилете" на истинската любов, може би така е по-добре, човек да остане със спомена и да не тръгне, дори времето да се върне. Прекрасно стихотворение!

    Към коментара на т.нареченото "его": Моля, да не се злоупотребява с името на Бог! Коментарът ви няма нищо общо с идеята, чувството и поетиката на стихотворението!
  • Чудесно!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...