Jan 7, 2011, 11:57 PM

Не мога да тръгна 

  Poetry » Other
899 0 13

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна...
Да стъпча сърцето,
да отрежа крилете
на тази любов...
Не мога да тръгна...
А дърпа ме в тъмното
и дави ме гръмкото
име... Любов...
....
Не мога да тръгна...
Дори да се върне
времето кратко
преди твойта любов.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно!
  • До болка познато ...
  • Благодаря,Христо!
    Даниел,Красиви са думите Ви,благодаря!Не само за тях.Благодаря за разбирането.
    Бих искала да поздравя всички с любима групаЧуйте я,моля.
    http://www.youtube.com/watch?v=GlrFEL0ZTMM
  • Искрено, дълбоко и силно! Гръмкото име "любов" наистина "дави", бремето на чуждата любов тежи. Едно тръгване може да коства "стъпкване на съцето и отрязване на крилете" на истинската любов, може би така е по-добре, човек да остане със спомена и да не тръгне, дори времето да се върне. Прекрасно стихотворение!

    Към коментара на т.нареченото "его": Моля, да не се злоупотребява с името на Бог! Коментарът ви няма нищо общо с идеята, чувството и поетиката на стихотворението!
  • Чудесно!
  • Благодаря Ви,за топлината!!!
  • Харесах!
  • Pozdrav!
  • Фатално... и хубаво!
  • хареса ми
  • Много добър израз на вътрешното чувство!Хареса ми !
  • Това ще е винаги с теб и в теб, накъдето и да тръгнеш. Прекрасен стих...
  • Дааа!...Знам за какво говориш! Трудна дилема! Хареса ми стиха ти!
Random works
: ??:??