Аз съм сама на света,
не ми остана нищо, дори и любовта,
тръгна си без да зная защо,
остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.
Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш
и в сърцето си да ме приютиш,
но всичко е било лъжа и как само ме изигра,
дадох ти всичко от мен, плаках за теб,
исках да си с мен вярвах, че ме обичаш,
вярвах в това, но всичко е било поредната лъжа.
Страх ме е, че след всички лъжи вече дори не може да ме боли,
страх ме е, дори вече не мога да заплача,
толкова болка ми причини,
че дори да искам не мога да видя сълзи в очите си.
Искам да чувствам, да изпитвам някаква болка,
но душата ми е толкова студена,
че не мога да бъда отново наранена.
© Натали Димитрова Todos los derechos reservados