24.12.2008 г., 10:02

Не мога да заплача

1.5K 0 3

Аз съм сама на света,

не ми остана нищо, дори и любовта,

тръгна си без да зная защо,

остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.

Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш

и в сърцето си да ме приютиш,

но всичко е било лъжа и как само ме изигра,

дадох ти всичко от мен, плаках за теб,

исках да си с мен вярвах, че ме обичаш,

вярвах в това, но всичко е било поредната лъжа.

 

Страх ме е, че след всички лъжи вече дори не може да ме боли,

страх ме е, дори вече не мога да заплача,

толкова болка ми причини,

че дори да искам не мога да видя сълзи в очите си.

Искам да чувствам, да изпитвам някаква болка,

но душата ми е толкова студена,

че не мога да бъда отново наранена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...