24 дек. 2008 г., 10:02

Не мога да заплача

1.5K 0 3

Аз съм сама на света,

не ми остана нищо, дори и любовта,

тръгна си без да зная защо,

остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.

Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш

и в сърцето си да ме приютиш,

но всичко е било лъжа и как само ме изигра,

дадох ти всичко от мен, плаках за теб,

исках да си с мен вярвах, че ме обичаш,

вярвах в това, но всичко е било поредната лъжа.

 

Страх ме е, че след всички лъжи вече дори не може да ме боли,

страх ме е, дори вече не мога да заплача,

толкова болка ми причини,

че дори да искам не мога да видя сълзи в очите си.

Искам да чувствам, да изпитвам някаква болка,

но душата ми е толкова студена,

че не мога да бъда отново наранена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...