Dec 24, 2008, 10:02 AM

Не мога да заплача

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Аз съм сама на света,

не ми остана нищо, дори и любовта,

тръгна си без да зная защо,

остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.

Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш

и в сърцето си да ме приютиш,

но всичко е било лъжа и как само ме изигра,

дадох ти всичко от мен, плаках за теб,

исках да си с мен вярвах, че ме обичаш,

вярвах в това, но всичко е било поредната лъжа.

 

Страх ме е, че след всички лъжи вече дори не може да ме боли,

страх ме е, дори вече не мога да заплача,

толкова болка ми причини,

че дори да искам не мога да видя сълзи в очите си.

Искам да чувствам, да изпитвам някаква болка,

но душата ми е толкова студена,

че не мога да бъда отново наранена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...