Dec 24, 2008, 10:02 AM

Не мога да заплача

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Аз съм сама на света,

не ми остана нищо, дори и любовта,

тръгна си без да зная защо,

остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.

Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш

и в сърцето си да ме приютиш,

но всичко е било лъжа и как само ме изигра,

дадох ти всичко от мен, плаках за теб,

исках да си с мен вярвах, че ме обичаш,

вярвах в това, но всичко е било поредната лъжа.

 

Страх ме е, че след всички лъжи вече дори не може да ме боли,

страх ме е, дори вече не мога да заплача,

толкова болка ми причини,

че дори да искам не мога да видя сълзи в очите си.

Искам да чувствам, да изпитвам някаква болка,

но душата ми е толкова студена,

че не мога да бъда отново наранена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...