Не можем да избягаме

8 nov 2009, 14:11

Poesía » De amor

380 0 0

Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме
движи магнетична светлина.
Мракът е красив, щастлив,
океан ме приютява -
океан от нещо ново и красиво,
което се вмъква в душата ми свенливо.
Сърцето ми е пълно с топлота
и така нататък омаяна ще продължа,
омаяна от съдбата, от която
не можем да избягаме.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Не можем да избягаме

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas