Не можем да избягаме
Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме
движи магнетична светлина.
Мракът е красив, щастлив,
океан ме приютява -
океан от нещо ново и красиво,
което се вмъква в душата ми свенливо.
Сърцето ми е пълно с топлота
и така нататък омаяна ще продължа,
омаяна от съдбата, от която
не можем да избягаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Ченкина Все права защищены
