Не можем да избягаме

8.11.2009 г., 14:11 ч.

Поезия » Любовна

407 0 0

Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме
движи магнетична светлина.
Мракът е красив, щастлив,
океан ме приютява -
океан от нещо ново и красиво,
което се вмъква в душата ми свенливо.
Сърцето ми е пълно с топлота
и така нататък омаяна ще продължа,
омаяна от съдбата, от която
не можем да избягаме.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Не можем да избягаме

Свързани произведения

Коментари

Предложения