Не можем да избягаме

Nov 8, 2009, 2:11 PM

Poetry » Love

406 0 0

Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме
движи магнетична светлина.
Мракът е красив, щастлив,
океан ме приютява -
океан от нещо ново и красиво,
което се вмъква в душата ми свенливо.
Сърцето ми е пълно с топлота
и така нататък омаяна ще продължа,
омаяна от съдбата, от която
не можем да избягаме.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Не можем да избягаме

Свързани произведения

Comments

Random works