Не можеш
Не можеш да забиеш свойте нокти
в гръдта ми - тлее там пожар
от залези във мен долюбили
най-жаркото си с чар и плам.
Защото сам ще изгориш във пламъци
от адът, дето в теб гори,
а моите ръце, прегърнали
лъчите, ще трептят в дъги.
Не можеш ти да ми откраднеш светлото
и да забулиш двете ми очи.
Там изгреви трептят по съмнало
с разпалени от жаждата мечти.
Защото тръгна си по тъмното
със черните нюанси на нощта.
Разлюбил цветния ми свят, залюби сивото,
а то предрича ти самотност и тъга.
Щом си ял коричката на гладния,
поне от благодарност дай му къшей,
и щом си пил от чашата на ближния,
ти никога не го пропъждай...
Защото ме пропъди, като псе,
от дом, а той дори не беше твой.
Ще лазиш нявга в моите нозе,
а аз ще ти отвърна "Ти вече не си мой".
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
Доче, чакам тази пролет, така трепетно я чакам и не само в сънищата, а наяве, тази дето разлиства душата и сее семената на любовта , доверието, и истинските неща! -
"Разлюбил цветния ми свят, залюби сивото,
а то предрича ти самотност и тъга."
За да забравя сивите си делници
цветя си посадих,полях ги с обич.
Изхвърлих даже спомена за тебе
и в сънищата ми пристигна пролет...
-
Тъжно ! Поздрав !
-
"сам ще изгориш във пламъци от адът, дето в теб гори"
да! -
Много силна и човешка творба!Трябва да се научим и да казваме "НЕ".Поздрав!
-
Запази само хубавите спомени, Джейни, и... си предричай, нали знаеш
Изгреви винаги ще има!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
!!!
Много силно... каквито са истинските неща в живота...