Не можеш
Не можеш да забиеш свойте нокти
в гръдта ми - тлее там пожар
от залези във мен долюбили
най-жаркото си с чар и плам.
Защото сам ще изгориш във пламъци
от адът, дето в теб гори,
а моите ръце, прегърнали
лъчите, ще трептят в дъги.
Не можеш ти да ми откраднеш светлото
и да забулиш двете ми очи.
Там изгреви трептят по съмнало
с разпалени от жаждата мечти.
Защото тръгна си по тъмното
със черните нюанси на нощта.
Разлюбил цветния ми свят, залюби сивото,
а то предрича ти самотност и тъга.
Щом си ял коричката на гладния,
поне от благодарност дай му къшей,
и щом си пил от чашата на ближния,
ти никога не го пропъждай...
Защото ме пропъди, като псе,
от дом, а той дори не беше твой.
Ще лазиш нявга в моите нозе,
а аз ще ти отвърна "Ти вече не си мой".
© Евгения Тодорова All rights reserved.
