3 mar 2016, 11:31

Не можеш

508 0 5

НЕ МОЖЕШ

Не можеш да се контролираш,
щом в теб нахълта Любовта!
И ти пред нищо не се спираш
да я покажеш на света!

 

Нахлува тя, като стихия,
като невиждан феномен,
тя има сили да убие,
или пък да го прероди!

 

Когато тя е споделена,
за тебе всичко е любов,
а другата-несподелена,
е най-великата любов!

 

Тя е най-святото ни чувство,
с което някога си бил!
Тя всичките лъжи разчиства,
не става тя за водевил!

 

С пари не можеш да я купиш...
О, купената е менте!
Туй е като гърне да счупиш!
И като мокро джапане!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че ме забелязахте!
    Последния стих на втория куплет би могъл да стане: да пръкне някой като мен!
    Петте тя-та са ми необходими за да я подчиртая.
    "Мокро джапане" означава -негодно за употреба нещо
    Да, любовта е прекрасна, без съмнение!
  • Вълнуваща поетичност...!!!
    "Когато тя е споделена,
    за тебе всичко е любов,
    а другата-несподелена,
    е най-великата любов!"
  • Пет пъти "тя" не ми хареса.
  • Това забелязах и аз. Ако редактира последния стих на втория куплет стихотворението само ще спечели още повече.
    Ех, Белла, на мен "мокрото джапане" ми зазвуча еротично Остарявам.
  • Не знам какво е "мокро джапане", особено на фона на това... иначе нелошо стихотворение, може би поетичен похват, някакъв... много сложен за мен, но осмият стих, дори красив не е на правилното място. Да... "мокро джапане" звучи най-малкото цинично.
    Белла, трогна ме твоят коментар.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....