3.03.2016 г., 11:31

Не можеш

506 0 5

НЕ МОЖЕШ

Не можеш да се контролираш,
щом в теб нахълта Любовта!
И ти пред нищо не се спираш
да я покажеш на света!

 

Нахлува тя, като стихия,
като невиждан феномен,
тя има сили да убие,
или пък да го прероди!

 

Когато тя е споделена,
за тебе всичко е любов,
а другата-несподелена,
е най-великата любов!

 

Тя е най-святото ни чувство,
с което някога си бил!
Тя всичките лъжи разчиства,
не става тя за водевил!

 

С пари не можеш да я купиш...
О, купената е менте!
Туй е като гърне да счупиш!
И като мокро джапане!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ме забелязахте!
    Последния стих на втория куплет би могъл да стане: да пръкне някой като мен!
    Петте тя-та са ми необходими за да я подчиртая.
    "Мокро джапане" означава -негодно за употреба нещо
    Да, любовта е прекрасна, без съмнение!
  • Вълнуваща поетичност...!!!
    "Когато тя е споделена,
    за тебе всичко е любов,
    а другата-несподелена,
    е най-великата любов!"
  • Пет пъти "тя" не ми хареса.
  • Това забелязах и аз. Ако редактира последния стих на втория куплет стихотворението само ще спечели още повече.
    Ех, Белла, на мен "мокрото джапане" ми зазвуча еротично Остарявам.
  • Не знам какво е "мокро джапане", особено на фона на това... иначе нелошо стихотворение, може би поетичен похват, някакъв... много сложен за мен, но осмият стих, дори красив не е на правилното място. Да... "мокро джапане" звучи най-малкото цинично.
    Белла, трогна ме твоят коментар.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....