3 мар. 2016 г., 11:31

Не можеш

511 0 5

НЕ МОЖЕШ

Не можеш да се контролираш,
щом в теб нахълта Любовта!
И ти пред нищо не се спираш
да я покажеш на света!

 

Нахлува тя, като стихия,
като невиждан феномен,
тя има сили да убие,
или пък да го прероди!

 

Когато тя е споделена,
за тебе всичко е любов,
а другата-несподелена,
е най-великата любов!

 

Тя е най-святото ни чувство,
с което някога си бил!
Тя всичките лъжи разчиства,
не става тя за водевил!

 

С пари не можеш да я купиш...
О, купената е менте!
Туй е като гърне да счупиш!
И като мокро джапане!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че ме забелязахте!
    Последния стих на втория куплет би могъл да стане: да пръкне някой като мен!
    Петте тя-та са ми необходими за да я подчиртая.
    "Мокро джапане" означава -негодно за употреба нещо
    Да, любовта е прекрасна, без съмнение!
  • Вълнуваща поетичност...!!!
    "Когато тя е споделена,
    за тебе всичко е любов,
    а другата-несподелена,
    е най-великата любов!"
  • Пет пъти "тя" не ми хареса.
  • Това забелязах и аз. Ако редактира последния стих на втория куплет стихотворението само ще спечели още повече.
    Ех, Белла, на мен "мокрото джапане" ми зазвуча еротично Остарявам.
  • Не знам какво е "мокро джапане", особено на фона на това... иначе нелошо стихотворение, може би поетичен похват, някакъв... много сложен за мен, но осмият стих, дори красив не е на правилното място. Да... "мокро джапане" звучи най-малкото цинично.
    Белла, трогна ме твоят коментар.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....