Не можеш да ме видиш, но ме чувстваш
При теб съм пак. Не се оглеждай ти.
Не можеш да ме видиш, мила... Аз
невидим съм... духът ми се върти
около теб ефирно, плавно, в кръг.
И с мен е Ерос в този ранен час,
и опнал със усмивка чуден лък -
стрелата му от мене чака знак,
към теб да полети със златен връх...
И ето го, сигналът - моя дъх -
и тя се впива в тебе, няма как,
и любовта вълшебна е - и в миг
прекрасно засиява твоя лик...
Не можеш да ме видиш, но ме чувстваш,
от нежния ми полъх обич вкусваш...
Сега отлитам, не като раздяла,
а като вяра истински изгряла.
Ще мисля аз за теб, мислù за мен.
При теб ще идвам всяка нощ и ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
