При теб съм пак. Не се оглеждай ти.
Не можеш да ме видиш, мила... Аз
невидим съм... духът ми се върти
около теб ефирно, плавно, в кръг.
И с мен е Ерос в този ранен час,
и опнал със усмивка чуден лък -
стрелата му от мене чака знак,
към теб да полети със златен връх...
И ето го, сигналът - моя дъх -
и тя се впива в тебе, няма как,
и любовта вълшебна е - и в миг
прекрасно засиява твоя лик...
Не можеш да ме видиш, но ме чувстваш,
от нежния ми полъх обич вкусваш...
Сега отлитам, не като раздяла,
а като вяра истински изгряла.
Ще мисля аз за теб, мислù за мен.
При теб ще идвам всяка нощ и ден.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Светленце, слънчице мое!!!