Не можеш сам.

Тя - Любовта!
Лодка малка в морето ми бурно,
надежда за нова, по-висока вълна
по която щастливи самотно сърфираме ...

Архипелаг Самота
скрит дълбоко в небето лазурно,
Родина за всяка прекрасна душа,
дом във който след път се прибираме...

За срамежливите Тя е Надеждата една...
А за глупака гениалното все е абсурдно!
Нека влюбени, вдъхновени и в Самота
да я преследваме страстно, без да се спираме...

Без правила животът е простичко-лесен!

По пътя си към този Океан

дори и умния - последен е глупак!

За да вървиш напред ти трябва крак и ляв и десен...
Не можеш сам!
Напред Човек пристъпва крак след крак.