В памет на Янко Димов

Поетите призвани, орисани да пишат,

разпънати между "сега" и бъднини мечтани,

чрез радостите хорски и болките им дишат,

със слово ни разтърсват, или лекуват рани.

В душите ни запалват искри или пожари,

във собствения огън изгарят без остатък. 

Когато се преселят в небесните олтари,

от стиховете техни звучи: "Предай нататък!"

Не чакат "горки вопли" призваните поети,

по своя път нетленен в отвъдното поели.

От земните им стъпки следата още свети.

Не ги наричай мъртви! Те само са умрели.