(Не)мъртвите поети
В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани.
В душите ни запалват искри или пожари,
във собствения огън изгарят без остатък.
Когато се преселят в небесните олтари,
от стиховете техни звучи: "Предай нататък!"
Не чакат "горки вопли" призваните поети,
по своя път нетленен в отвъдното поели.
От земните им стъпки следата още свети.
Не ги наричай мъртви! Те само са умрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Тодорова Всички права запазени
