(Не)мъртвите поети
В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани.
В душите ни запалват искри или пожари,
във собствения огън изгарят без остатък.
Когато се преселят в небесните олтари,
от стиховете техни звучи: "Предай нататък!"
Не чакат "горки вопли" призваните поети,
по своя път нетленен в отвъдното поели.
От земните им стъпки следата още свети.
Не ги наричай мъртви! Те само са умрели.
© Валерия Тодорова All rights reserved.
