3 jul 2006, 12:27

Не, недей !

  Poesía
1.6K 0 16
Не ме докосвай! Моля те, недей!
Недей разпалва старите пожари.
Не търси онази стара обич в мен.
От нея нищо не остана. Не видя ли?
Нека празни слова не изричаме,
нека всичко остане в прахта.
Днес е късно за ново обичане -
в пепелище превърнах жарта.
Не, недей да ме молиш за прошка!
Аз отдавна за всичко простих.
За леглото студено и будните нощи,
за разбитите свои мечти...
Но боли вътре в мен и изгаря ме още...
Не, недей ме докосва! Върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ласка, Гиги, Кети, Мая, Злати - благодаря и на вас, че прочетохте стиха! Злати, ще послушам съвета ти защото мисля, че по твоя начин ще звучи по-ритмично
  • За леглото студено, за самотните нощи, - За леглото студено и будните нощи
    Но боли вътре в мен и изгаря ме още... - Но боли вътре в мен и изгаря ме
    Валя, стиховете ти са изпипани. Личи си.
    Това е само предложение. Поздрави.
  • чудесна си, Валя!
  • ...и изгаря ме още...
    Жом изгаря, има жар, а щом има жар пламъкът може пак да лумне!
    Поздрави за красивия стих!
  • Джейни, Веси, Кате, Люси - благодаря и на вас! Никола, кой знае... може би лирическата героиня е малко мекушава, но ако ти беше лирическият герой със сигурност щеще да ти бие шута съвсем убедително

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...