5 oct 2007, 13:53

Не очаквах

  Poesía
790 0 16
Не очаквах този удар жесток,
сякаш с нож ме прободе в сърцето.
Беше време - аз много грешах
и изкупвам сега греховете си.

Беше много тъжен за мен
този вторник, който отмина,
аз потропах на твойта врата
и прошепнах ти: "Приеми ме".

Аз очаквах да видя ръце,
протегнати с длани към мене,
аз очаквах твойто сърце
част от мойта тъга да поеме.

Но получих удар жесток,
тежко падна - тежката дума,
а след нея последва порой,
с който ти ме засипа, любими.

Бях уплашена и сълза аз дори
не можах да пророня.
Тихо падаше белият сняг...
и душата ми бе заледена.

Зная - много пъти грешах,
много грешки аз имам към тебе.
Твойта дума - удар със нож,
ме прободе и вкамени ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...