5 окт. 2007 г., 13:53

Не очаквах

795 0 16
Не очаквах този удар жесток,
сякаш с нож ме прободе в сърцето.
Беше време - аз много грешах
и изкупвам сега греховете си.

Беше много тъжен за мен
този вторник, който отмина,
аз потропах на твойта врата
и прошепнах ти: "Приеми ме".

Аз очаквах да видя ръце,
протегнати с длани към мене,
аз очаквах твойто сърце
част от мойта тъга да поеме.

Но получих удар жесток,
тежко падна - тежката дума,
а след нея последва порой,
с който ти ме засипа, любими.

Бях уплашена и сълза аз дори
не можах да пророня.
Тихо падаше белият сняг...
и душата ми бе заледена.

Зная - много пъти грешах,
много грешки аз имам към тебе.
Твойта дума - удар със нож,
ме прободе и вкамени ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...