Не очаквах
сякаш с нож ме прободе в сърцето.
Беше време - аз много грешах
и изкупвам сега греховете си.
Беше много тъжен за мен
този вторник, който отмина,
аз потропах на твойта врата
и прошепнах ти: "Приеми ме".
Аз очаквах да видя ръце,
протегнати с длани към мене,
аз очаквах твойто сърце
част от мойта тъга да поеме.
Но получих удар жесток,
тежко падна - тежката дума,
а след нея последва порой,
с който ти ме засипа, любими.
Бях уплашена и сълза аз дори
не можах да пророня.
Тихо падаше белият сняг...
и душата ми бе заледена.
Зная - много пъти грешах,
много грешки аз имам към тебе.
Твойта дума - удар със нож,
ме прободе и вкамени ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени