16 mar 2007, 19:44

Не ореш добре браздата

  Poesía
1K 0 8



 

Добре де, тръгвам си – сега,

допуснах някои грешки -

скуката вече е тъга,

а преструвките ти – смешки…

Колко време все умираш

и непрекъснато тъжиш,

нови пътища намираш

и сама ще продължиш.

Да! Добре! Разбрах, боли те…

кажи какво да правим – ето,

виж дечицата ни – трите,

търсиш само острието?!

- Не ореш добре браздата

и убиваш в мен жената!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз съм на това мнение!
  • Вживявайки се в ролята на героя, Енигматична прави опит да развие по-нататък творбата, което си остава нейна заслуга и творчество.
  • Здравей, Бориславе! Добре дошъл!
    Кратко, но съдържателно, пред призмата на тълкуването, разбирано и като интерпретация, ти даваш постановка на много процеси - и на разбирането, и на диалога, и на сблъсъка на позиции. Сблъсъкът на концептуалните рамки на спорещите води до открояване на мирогледните основания на тяхната индивидуална изграденост. Това го казвам като стимулирано от твоя коментар, а предложената тук творба е пределно проста за разбиране - съпругът разкрива ситуацията, вече примирен, а съпругата, с достатъчна доза откровеност, забива ножа до дръжката.Всичко е пределно разбираемо!?
  • Хмм..само да спомена за тълкуването, всеки чете стиха и го пречупва през собсвения си мироглед. За всеки той звучи по различен начин, а и с почти всички стихове е така. Именно в това се крие магията, а именно и това наричат някои поезия, а не обикновенната рима. Не тя прави поезията! ;}
  • Всеки стих разказва част от историята, а диалогът, със своя финал, дава цялостта на тази история...Вярно е, че текстът е опростил една сложна ситуация, което се съдържа и в твоя коментар.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...