Mar 16, 2007, 7:44 PM

Не ореш добре браздата

  Poetry
1K 0 8



 

Добре де, тръгвам си – сега,

допуснах някои грешки -

скуката вече е тъга,

а преструвките ти – смешки…

Колко време все умираш

и непрекъснато тъжиш,

нови пътища намираш

и сама ще продължиш.

Да! Добре! Разбрах, боли те…

кажи какво да правим – ето,

виж дечицата ни – трите,

търсиш само острието?!

- Не ореш добре браздата

и убиваш в мен жената!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм на това мнение!
  • Вживявайки се в ролята на героя, Енигматична прави опит да развие по-нататък творбата, което си остава нейна заслуга и творчество.
  • Здравей, Бориславе! Добре дошъл!
    Кратко, но съдържателно, пред призмата на тълкуването, разбирано и като интерпретация, ти даваш постановка на много процеси - и на разбирането, и на диалога, и на сблъсъка на позиции. Сблъсъкът на концептуалните рамки на спорещите води до открояване на мирогледните основания на тяхната индивидуална изграденост. Това го казвам като стимулирано от твоя коментар, а предложената тук творба е пределно проста за разбиране - съпругът разкрива ситуацията, вече примирен, а съпругата, с достатъчна доза откровеност, забива ножа до дръжката.Всичко е пределно разбираемо!?
  • Хмм..само да спомена за тълкуването, всеки чете стиха и го пречупва през собсвения си мироглед. За всеки той звучи по различен начин, а и с почти всички стихове е така. Именно в това се крие магията, а именно и това наричат някои поезия, а не обикновенната рима. Не тя прави поезията! ;}
  • Всеки стих разказва част от историята, а диалогът, със своя финал, дава цялостта на тази история...Вярно е, че текстът е опростил една сложна ситуация, което се съдържа и в твоя коментар.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...