16 мар. 2007 г., 19:44

Не ореш добре браздата

1K 0 8



 

Добре де, тръгвам си – сега,

допуснах някои грешки -

скуката вече е тъга,

а преструвките ти – смешки…

Колко време все умираш

и непрекъснато тъжиш,

нови пътища намираш

и сама ще продължиш.

Да! Добре! Разбрах, боли те…

кажи какво да правим – ето,

виж дечицата ни – трите,

търсиш само острието?!

- Не ореш добре браздата

и убиваш в мен жената!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм на това мнение!
  • Вживявайки се в ролята на героя, Енигматична прави опит да развие по-нататък творбата, което си остава нейна заслуга и творчество.
  • Здравей, Бориславе! Добре дошъл!
    Кратко, но съдържателно, пред призмата на тълкуването, разбирано и като интерпретация, ти даваш постановка на много процеси - и на разбирането, и на диалога, и на сблъсъка на позиции. Сблъсъкът на концептуалните рамки на спорещите води до открояване на мирогледните основания на тяхната индивидуална изграденост. Това го казвам като стимулирано от твоя коментар, а предложената тук творба е пределно проста за разбиране - съпругът разкрива ситуацията, вече примирен, а съпругата, с достатъчна доза откровеност, забива ножа до дръжката.Всичко е пределно разбираемо!?
  • Хмм..само да спомена за тълкуването, всеки чете стиха и го пречупва през собсвения си мироглед. За всеки той звучи по различен начин, а и с почти всички стихове е така. Именно в това се крие магията, а именно и това наричат някои поезия, а не обикновенната рима. Не тя прави поезията! ;}
  • Всеки стих разказва част от историята, а диалогът, със своя финал, дава цялостта на тази история...Вярно е, че текстът е опростил една сложна ситуация, което се съдържа и в твоя коментар.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...