16 мар. 2007 г., 19:44

Не ореш добре браздата

1K 0 8



 

Добре де, тръгвам си – сега,

допуснах някои грешки -

скуката вече е тъга,

а преструвките ти – смешки…

Колко време все умираш

и непрекъснато тъжиш,

нови пътища намираш

и сама ще продължиш.

Да! Добре! Разбрах, боли те…

кажи какво да правим – ето,

виж дечицата ни – трите,

търсиш само острието?!

- Не ореш добре браздата

и убиваш в мен жената!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм на това мнение!
  • Вживявайки се в ролята на героя, Енигматична прави опит да развие по-нататък творбата, което си остава нейна заслуга и творчество.
  • Здравей, Бориславе! Добре дошъл!
    Кратко, но съдържателно, пред призмата на тълкуването, разбирано и като интерпретация, ти даваш постановка на много процеси - и на разбирането, и на диалога, и на сблъсъка на позиции. Сблъсъкът на концептуалните рамки на спорещите води до открояване на мирогледните основания на тяхната индивидуална изграденост. Това го казвам като стимулирано от твоя коментар, а предложената тук творба е пределно проста за разбиране - съпругът разкрива ситуацията, вече примирен, а съпругата, с достатъчна доза откровеност, забива ножа до дръжката.Всичко е пределно разбираемо!?
  • Хмм..само да спомена за тълкуването, всеки чете стиха и го пречупва през собсвения си мироглед. За всеки той звучи по различен начин, а и с почти всички стихове е така. Именно в това се крие магията, а именно и това наричат някои поезия, а не обикновенната рима. Не тя прави поезията! ;}
  • Всеки стих разказва част от историята, а диалогът, със своя финал, дава цялостта на тази история...Вярно е, че текстът е опростил една сложна ситуация, което се съдържа и в твоя коментар.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....