16 мар. 2007 г., 19:44
Добре де, тръгвам си – сега,
допуснах някои грешки -
скуката вече е тъга,
а преструвките ти – смешки…
Колко време все умираш
и непрекъснато тъжиш,
нови пътища намираш
и сама ще продължиш.
Да! Добре! Разбрах, боли те…
кажи какво да правим – ето,
виж дечицата ни – трите,
търсиш само острието?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация