16.03.2007 г., 19:44

Не ореш добре браздата

1K 0 8



 

Добре де, тръгвам си – сега,

допуснах някои грешки -

скуката вече е тъга,

а преструвките ти – смешки…

Колко време все умираш

и непрекъснато тъжиш,

нови пътища намираш

и сама ще продължиш.

Да! Добре! Разбрах, боли те…

кажи какво да правим – ето,

виж дечицата ни – трите,

търсиш само острието?!

- Не ореш добре браздата

и убиваш в мен жената!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз съм на това мнение!
  • Вживявайки се в ролята на героя, Енигматична прави опит да развие по-нататък творбата, което си остава нейна заслуга и творчество.
  • Здравей, Бориславе! Добре дошъл!
    Кратко, но съдържателно, пред призмата на тълкуването, разбирано и като интерпретация, ти даваш постановка на много процеси - и на разбирането, и на диалога, и на сблъсъка на позиции. Сблъсъкът на концептуалните рамки на спорещите води до открояване на мирогледните основания на тяхната индивидуална изграденост. Това го казвам като стимулирано от твоя коментар, а предложената тук творба е пределно проста за разбиране - съпругът разкрива ситуацията, вече примирен, а съпругата, с достатъчна доза откровеност, забива ножа до дръжката.Всичко е пределно разбираемо!?
  • Хмм..само да спомена за тълкуването, всеки чете стиха и го пречупва през собсвения си мироглед. За всеки той звучи по различен начин, а и с почти всички стихове е така. Именно в това се крие магията, а именно и това наричат някои поезия, а не обикновенната рима. Не тя прави поезията! ;}
  • Всеки стих разказва част от историята, а диалогът, със своя финал, дава цялостта на тази история...Вярно е, че текстът е опростил една сложна ситуация, което се съдържа и в твоя коментар.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...