Добре де, тръгвам си – сега,
допуснах някои грешки -
скуката вече е тъга,
а преструвките ти – смешки…
Колко време все умираш
и непрекъснато тъжиш,
нови пътища намираш
и сама ще продължиш.
Да! Добре! Разбрах, боли те…
кажи какво да правим – ето,
виж дечицата ни – трите,
търсиш само острието?!
- Не ореш добре браздата
и убиваш в мен жената!?
© Валери Рибаров Всички права запазени