Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
28 nov 2009, 17:49

(не) остана...

1.7K 0 6

Не остана...

миг, в който  (не) те скицирах,

усмивки, радващи лицето,

мисли, галещи въображението ми.

 

Не остана...

... момент, в който (не) те рисувах,

ръце, докосващи косите,

страст, изпепеляваща емоциите ми...

 

Не остана...

час, в който върху платното

очите (не) срещаха твоите щрихи,

болка, преодоляваща чувствата ми...

 

 

Остана само...

време, в което с илюзииите си за теб

и неспособността да те изкажа,

забравих себе си и се предадох...

 

... не това ме натъжи...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0