Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Nov 28, 2009, 5:49 PM

(не) остана...

1.7K 0 6

Не остана...

миг, в който  (не) те скицирах,

усмивки, радващи лицето,

мисли, галещи въображението ми.

 

Не остана...

... момент, в който (не) те рисувах,

ръце, докосващи косите,

страст, изпепеляваща емоциите ми...

 

Не остана...

час, в който върху платното

очите (не) срещаха твоите щрихи,

болка, преодоляваща чувствата ми...

 

 

Остана само...

време, в което с илюзииите си за теб

и неспособността да те изкажа,

забравих себе си и се предадох...

 

... не това ме натъжи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0