Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Nov 28, 2009, 5:49 PM

(не) остана...

1.7K 0 6

Не остана...

миг, в който  (не) те скицирах,

усмивки, радващи лицето,

мисли, галещи въображението ми.

 

Не остана...

... момент, в който (не) те рисувах,

ръце, докосващи косите,

страст, изпепеляваща емоциите ми...

 

Не остана...

час, в който върху платното

очите (не) срещаха твоите щрихи,

болка, преодоляваща чувствата ми...

 

 

Остана само...

време, в което с илюзииите си за теб

и неспособността да те изкажа,

забравих себе си и се предадох...

 

... не това ме натъжи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0