Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Nov 28, 2009, 5:49 PM

(не) остана...

1.7K 0 6

Не остана...

миг, в който  (не) те скицирах,

усмивки, радващи лицето,

мисли, галещи въображението ми.

 

Не остана...

... момент, в който (не) те рисувах,

ръце, докосващи косите,

страст, изпепеляваща емоциите ми...

 

Не остана...

час, в който върху платното

очите (не) срещаха твоите щрихи,

болка, преодоляваща чувствата ми...

 

 

Остана само...

време, в което с илюзииите си за теб

и неспособността да те изкажа,

забравих себе си и се предадох...

 

... не това ме натъжи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9