(не) остана...
Не остана...
миг, в който (не) те скицирах,
усмивки, радващи лицето,
мисли, галещи въображението ми.
Не остана...
... момент, в който (не) те рисувах,
ръце, докосващи косите,
страст, изпепеляваща емоциите ми...
Не остана...
час, в който върху платното
очите (не) срещаха твоите щрихи,
болка, преодоляваща чувствата ми...
Остана само...
време, в което с илюзииите си за теб
и неспособността да те изкажа,
забравих себе си и се предадох...
... не това ме натъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
