28 нояб. 2009 г., 17:49

(не) остана...

1.7K 0 6

Не остана...

миг, в който  (не) те скицирах,

усмивки, радващи лицето,

мисли, галещи въображението ми.

 

Не остана...

... момент, в който (не) те рисувах,

ръце, докосващи косите,

страст, изпепеляваща емоциите ми...

 

Не остана...

час, в който върху платното

очите (не) срещаха твоите щрихи,

болка, преодоляваща чувствата ми...

 

 

Остана само...

време, в което с илюзииите си за теб

и неспособността да те изкажа,

забравих себе си и се предадох...

 

... не това ме натъжи...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...