8 oct 2009, 12:55

Не остарявай, моя Любов...

  Poesía
1.3K 0 25

 

 

 

 

                                  НЕ ОСТАРЯВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ...

 

 

 

                                 Не остарявай, моя Любов!

                                 Моля те, не остарявай...

                                 Не се прегърбвай.

                                 Не побелявай.

                                 На годините със бързия ход -

                                 не се предавай...

                                 Пътят ни -

                                 низ от случайни радости.

                                 Дните ни -

                                 вече се сливат със нощите.

                                 Очите ни -

                                 бавно затъват във Нищото.

                                 Мечтите ни -

                                 неусетно са пуснали корени.

                                 Душите ни -

                                 пленници в примка на Времето...

                                 Не!

                                 Не остарявай.

                                 Не се предавай. Не побелявай.

                                 Не свеждай взор.

                                 Вдигни очи.

                                 Виж своето остаряло момче.

                                 Което ти казва:

                                 - Добро утро, моя Любов!

                                 Честит ни нов ден...

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...