8 окт. 2009 г., 12:55

Не остарявай, моя Любов...

1.3K 0 25

 

 

 

 

                                  НЕ ОСТАРЯВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ...

 

 

 

                                 Не остарявай, моя Любов!

                                 Моля те, не остарявай...

                                 Не се прегърбвай.

                                 Не побелявай.

                                 На годините със бързия ход -

                                 не се предавай...

                                 Пътят ни -

                                 низ от случайни радости.

                                 Дните ни -

                                 вече се сливат със нощите.

                                 Очите ни -

                                 бавно затъват във Нищото.

                                 Мечтите ни -

                                 неусетно са пуснали корени.

                                 Душите ни -

                                 пленници в примка на Времето...

                                 Не!

                                 Не остарявай.

                                 Не се предавай. Не побелявай.

                                 Не свеждай взор.

                                 Вдигни очи.

                                 Виж своето остаряло момче.

                                 Което ти казва:

                                 - Добро утро, моя Любов!

                                 Честит ни нов ден...

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...