Oct 8, 2009, 12:55 PM

Не остарявай, моя Любов...

  Poetry
1.3K 0 25

 

 

 

 

                                  НЕ ОСТАРЯВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ...

 

 

 

                                 Не остарявай, моя Любов!

                                 Моля те, не остарявай...

                                 Не се прегърбвай.

                                 Не побелявай.

                                 На годините със бързия ход -

                                 не се предавай...

                                 Пътят ни -

                                 низ от случайни радости.

                                 Дните ни -

                                 вече се сливат със нощите.

                                 Очите ни -

                                 бавно затъват във Нищото.

                                 Мечтите ни -

                                 неусетно са пуснали корени.

                                 Душите ни -

                                 пленници в примка на Времето...

                                 Не!

                                 Не остарявай.

                                 Не се предавай. Не побелявай.

                                 Не свеждай взор.

                                 Вдигни очи.

                                 Виж своето остаряло момче.

                                 Което ти казва:

                                 - Добро утро, моя Любов!

                                 Честит ни нов ден...

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...